Mar 23, 2011, 9:26 PM

Песен...

  Poetry » Other
817 0 0

Отдавна събирам смелост да напиша тази песен

  за държавата и как животът в нея не е лесен.

 

Това го правя за хората, пленници на съдбата,

за България, обгърната от тъмнината.

 

Стоим на гара, но влакът никога не идва,

а болката в сърцата ни само се усилва.

 

Единствено надеждата често не помага.

Някои страни са в ада, а ние сме на прага.

 

Лошите хора прегазват добрите,

прегазват им надеждата, прегазват им мечтите.

 

Водещият фактор в България е омразата.

Няма какво да спорим – Родината ни е смазана.

 

Правил съм неща, за които съжалявам,

но те не ме научиха да обичам и да прощавам.

 

Господи, прости ми греховете.

Дай ми сила да преборя враговете.

 

Припев: Ей, кажете ми къде е доброто?

               Защо го няма в хората, а остана само злото?

               Никой на никого ръка не подава.

               Така е в България, в нашата родна държава.

 

Туптят сърца  горещи в улици студени,

мечтите се изплъзват в мрака им пленени.

 

Всеки ден виждам майки, в черно облечени,

децата им ги няма и на самота са те обречени.

 

Всеки миг за някого може да е последен.

Животът не пита дали си богат или беден.

 

А децата инвалиди мечтаят малко да потичат,

но дори и те живота си обичат.

 

Искам да осъзнаем грешките и да се поправим,

за близкия каквото трябва да направим.

 

Към светлина , протягайки безсилно ръка,

човек умира, незабелязан от света.

 

Само тревога и страдание виждат нашите очи,

загърбваме красивото, рушим свойте мечти.

 

Където и да си, каквото и да става,

никога не трябва вярата да се забравя.

 

Припев: -//-

 

Каквото и да става, обичай живота свой!

Защо само се мразим? Да има и малко покой!

 

Всичко добро е вече спряло.

Не можем ли да бъдем като цяло?

Защо хората се делят на черно и бяло?

 

Още от малък започваш със живота борбата.

Никой не знае какво му е предписала съдбата.

 

От живота се опитваш да избягаш,

но с всяка крачка по-надолу пропадаш.

 

Бориш се с живота, но той винаги побеждава,

всеки иска да взима, но никой не дава.

 

Бягаме от злото, но то ни преследва,

не можем да се спрем и тъмнината ни погребва.

 

Тъмнина, тъмнина и само тъмнина остана.

Искам Доброто да е в мен, а не само рана.

Зло или добро? Добро или зло?...

 

 

               Това е текст  на рап, измислен от Иван Иванов - 10 клас. Има и мелодия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ученици All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...