23 мар. 2011 г., 21:26

Песен...

816 0 0

Отдавна събирам смелост да напиша тази песен

  за държавата и как животът в нея не е лесен.

 

Това го правя за хората, пленници на съдбата,

за България, обгърната от тъмнината.

 

Стоим на гара, но влакът никога не идва,

а болката в сърцата ни само се усилва.

 

Единствено надеждата често не помага.

Някои страни са в ада, а ние сме на прага.

 

Лошите хора прегазват добрите,

прегазват им надеждата, прегазват им мечтите.

 

Водещият фактор в България е омразата.

Няма какво да спорим – Родината ни е смазана.

 

Правил съм неща, за които съжалявам,

но те не ме научиха да обичам и да прощавам.

 

Господи, прости ми греховете.

Дай ми сила да преборя враговете.

 

Припев: Ей, кажете ми къде е доброто?

               Защо го няма в хората, а остана само злото?

               Никой на никого ръка не подава.

               Така е в България, в нашата родна държава.

 

Туптят сърца  горещи в улици студени,

мечтите се изплъзват в мрака им пленени.

 

Всеки ден виждам майки, в черно облечени,

децата им ги няма и на самота са те обречени.

 

Всеки миг за някого може да е последен.

Животът не пита дали си богат или беден.

 

А децата инвалиди мечтаят малко да потичат,

но дори и те живота си обичат.

 

Искам да осъзнаем грешките и да се поправим,

за близкия каквото трябва да направим.

 

Към светлина , протягайки безсилно ръка,

човек умира, незабелязан от света.

 

Само тревога и страдание виждат нашите очи,

загърбваме красивото, рушим свойте мечти.

 

Където и да си, каквото и да става,

никога не трябва вярата да се забравя.

 

Припев: -//-

 

Каквото и да става, обичай живота свой!

Защо само се мразим? Да има и малко покой!

 

Всичко добро е вече спряло.

Не можем ли да бъдем като цяло?

Защо хората се делят на черно и бяло?

 

Още от малък започваш със живота борбата.

Никой не знае какво му е предписала съдбата.

 

От живота се опитваш да избягаш,

но с всяка крачка по-надолу пропадаш.

 

Бориш се с живота, но той винаги побеждава,

всеки иска да взима, но никой не дава.

 

Бягаме от злото, но то ни преследва,

не можем да се спрем и тъмнината ни погребва.

 

Тъмнина, тъмнина и само тъмнина остана.

Искам Доброто да е в мен, а не само рана.

Зло или добро? Добро или зло?...

 

 

               Това е текст  на рап, измислен от Иван Иванов - 10 клас. Има и мелодия...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ученици Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....