Песен
Чувал ли си песен, която да не пее,
да говори...
Чувал ли си песен, която да не пее,
а само спомени да лее?
Чувал ли си, защото аз чух.
Не я разбирах, беше чужда...
Не я разбирах, но разбрах...
Пееше се за сърце, сърце разбито и ненужно...
Чувал ли си тази песен,
защото аз я чух.
Напомни ми на живота с теб прекаран,
напомни ми за онзи летен дъх...
Чух я веднъж, но я запомних.
Чух я и я запях.
Запях я като своя,
запях я и очи притворих.
Ти беше там, отново там в онова далечно лято,
онова далечно лято, почти изоставено.
Погледни нагоре и виж, птиците летят на ято,
отиват си така, както моето лице забравено...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефания Николова Всички права запазени
Прекрасно!!!