Jan 12, 2013, 7:11 PM  

Песен

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Чувал ли си песен, която да не пее,

да говори... 

Чувал ли си песен, която да не пее,

а само спомени да лее?

 

Чувал ли си, защото аз чух.

Не я разбирах, беше чужда...

Не я разбирах, но разбрах...

Пееше се за сърце, сърце разбито и ненужно...

 

Чувал ли си тази песен,

защото аз я чух.

Напомни ми на живота с теб прекаран,

напомни ми за онзи летен дъх...

 

Чух я веднъж, но я запомних.

Чух я и я запях.

Запях я като своя,

запях я и очи притворих.

 

Ти беше там, отново там в онова далечно лято,

онова далечно лято, почти изоставено.

Погледни нагоре и виж, птиците летят на ято,

отиват си така, както моето лице забравено...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефания Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...