Песен
Песен
- Малка моя, белоръка,
ти ръката си подай,
пръстите ти да целуна
с вкус на мляко и на чай.
- Страннико от друго време,
как ръка да ти подам
като помежду ни дреме
зид от камък и бръшлян?
- Малка моя, сладкогласна,
аз съм уморен и сам.
Песента ти е прекрасна.
В тъмното попей ми там.
- Как да пея, непознати,
като гърлото ми спи,
преградено от молитви,
пресушено от сълзи?
- Малка моя, топлогърда,
вънка вее студ и сняг.
Нощ е – тъмна и свирепа.
Ти стопли ме в тоя мрак.
- Как със тяло да те стопля?
Мойто тяло е от лед.
Аз от тебе чаках огън
и прегръдки с цвят на мед.
- Малка моя, невидяна,
дай ми както искаш знак,
само че не ме оставяй
безнадежден да съм пак!
- Нищо в мене не остана.
Всичко вятърът пилее.
Тяло до зида притискам –
чуй сърцето ми как тлее...
9.09.2005
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Всички права запазени
