Колко се борих със тебе, любов,
в себе си как те отричах,
твоя неистов и пламенен зов
мерзост пред Бога наричах!...
Само че нощем с безсънни очи,
с болка, стаена в гърдите,
чувах гласа ти във мен да звучи –
песен, дошла от звездите…
И се предадох на тебе, любов,
блуднице страстно красива!
В този единствен и кратък живот
с виното си ме опивай!
© Христина Радомирова Всички права запазени