Песен /изповед на един влюбен/
Момиче хубаво, момиче,
не ме гледай така.
Върху устните слънчица тичат,
виеш тяло- пенлива река,
със очите си огньове палиш,
със коси ги гасиш,
с мигли викаш бури и хали,
с меден глас ги тушиш...
Момиче хубаво, момиче
не ме гледай така!
Сърцето ти ме привлича -
самодивска гора -
да вляза, да се загубя
и да остана там -
поредния, влюбен, глупав,
завинаги верен .... и сам.
не ме гледай така.
Върху устните слънчица тичат,
виеш тяло- пенлива река,
със очите си огньове палиш,
със коси ги гасиш,
с мигли викаш бури и хали,
с меден глас ги тушиш...
Момиче хубаво, момиче
не ме гледай така!
Сърцето ти ме привлича -
самодивска гора -
да вляза, да се загубя
и да остана там -
поредния, влюбен, глупав,
завинаги верен .... и сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Славкова Всички права запазени
