Кой подгони стъпките ми боси
с пролетните ласки онемели?
Нужни са ми хиляди въпроси,
с отговори вишневи и бели.
Влюбена съм в танца на капчуци,
жадна за небето и водата,
скрила вятър южен в птичи звуци,
в кичестите клони и цветята,
бели като облаци в небето,
нежни като песен на момиче
и зелени като стрък в полето.
Пролет е, защото те обичам.
© Йорданка Господинова Всички права запазени