26.05.2018 г., 0:45  

Песен на сърцето ми...

927 2 4

 

Песен на сърцето ми...

 

Може да се опита непознатото

да вземе всичко, всичко от теб...

светлината в тунела да угасне,

но ти, ти никога не се предавай...

 

Денят ти е даден от горе Бога...

но от теб зависи как го живееш...

в мрака не губи светлината си...

спомни си за детето вътре в теб...

 

Намери онези скрити сили в него,

невинността, вярата, мечтанията...

Намери любовта вътре в себе си...

и ще прескочиш всички прегради...

 

Дори тези, които ти си поставяш...

болката не може да е безкрайна...

радостта също не е вечна, нищо не е...

освен онази любов, която живее...

 

Не само, че облаците ще отминат,

но и ще оставят дъгата си за спомен,

ще оставят нещо за което да се бориш...

изпълни и тях с лъчи, мечти и смисъл...

 

Всеки миг ти е даден горе от Бога,

но от теб зависи само как го живееш...

На живота, денем и нощем, радвай се,

нарисувай всеки един от цветовете му...

 

Усмихни се, страховете си освободи...

от затвора, в който са попаднали...

Освободи и себе си с тях, сърцето широко

отвори и ги превърни във влюбени мечти...

 

Поплачи, ако имаш, имаш тази нужда...

сподели със света, което носиш отвътре...

изпрати от душата това, което не си ти...

запази това, което те прави щастлив...

 

Припомни си за детето вътре в теб,

можеш да падаш, но не забравяй

никога, ама никога не се предавай...

коленичи само, само пред вярата си...

 

Независимо дали ще успееш или не...

бори се, прегърни трепета на сърцето

може да загубиш, а после да победиш

но само мечтаните мечти се сбъдбат...

 

Тогава ако попаднеш отново на това

самотно място, ще се изправиш пак...

защото ще си открил вече любовта...

и ще я откриеш отново, вътре в себе си ...

 

За да я дадеш на тези които обичаш,

бъди щастлив и направи ги щастливи,

рисувай цветовете на вятъра, мечтите

нарисувай я за тях, неспирно я мечтай...

 

Онази любов, майка на всички останали,

да обичаме някой с всяко кътче от себе си,

да обичаме защото в себе си сме я пресъздали,

онази любов по – истинска от всичко и всички…

 

любов велика създала сърцето и песента му....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви безкрайно, приятели! Бъдете вдъхновени и щастливи!
  • Хареса ми стиха ти ,Лили!Като песен е...
    "Не само , че облаците ще отминат,
    но и ще оставят дъгата си за спомен,
    ще оставят нещо за което да се бориш...
    изпълни и тях с лъчи, мечти и смисъл..."
  • Много си сладка,Лили!А песента ти е искрена!От сърцето!Това е рядкост вече!Целувам те братски!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...