13.02.2022 г., 12:08  

Песен с плесен

736 0 0

Мечтите вeчно шият     

с конци от стари спомени и дрехи.

Новата ми пещ смърди 

на вчерашния хляб.

Скилидки плесен,

две глави мавруд

сложи на вкисналата манджа.  

Не остана ни един здрав чук  

да закове човек  

последната кибритна клечка  

в догарящия пошъл шум.     

 

Без глас

крещят в тълпата,  

без дори да разберат, 

че свършиха се думите отдавна.

Остана им там само

в ушите някъде шумът

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© По Йо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...