Песен с плесен

Мечтите вeчно шият     

с конци от стари спомени и дрехи.

Новата ми пещ смърди 

на вчерашния хляб.

Скилидки плесен,

две глави мавруд

сложи на вкисналата манджа.  

Не остана ни един здрав чук  

да закове човек  

последната кибритна клечка  

в догарящия пошъл шум.     

Без глас

крещят в тълпата,  

без дори да разберат, 

че свършиха се думите отдавна.

Остана им там само

в ушите някъде шумът.