Греховни нощи, пролетна прохлада,
сребро в косите, лудост и наслада,
целувки нежни, трепетни вълнения,
скандални песни, шумни заведения.
Фатален изгрев, чувства без окови,
безмълвен поглед, истини говори,
една-едничка среща и раздяла,
прекрасна утрин, а земята бяла.
Години много, часове безкрайни,
дечица малки с лица омайни,
самотни мигове, жени без рожби,
безмилостно вината съвест гложди.
И все така нещата се подреждат
и пътят стар пропада безнадежно,
един живот, надежда сляпа в него,
безжизнено ранено его.
© Валентин Ангелов Всички права запазени