Jul 1, 2010, 1:23 PM

Песен за живота

  Poetry » Other
938 0 2

Греховни нощи, пролетна прохлада,

сребро в косите, лудост и наслада,

целувки нежни, трепетни вълнения,

скандални песни, шумни заведения.

 

Фатален изгрев, чувства без окови,

безмълвен поглед, истини говори,

една-едничка среща и раздяла,

прекрасна утрин, а земята бяла.

 

Години много, часове безкрайни,

дечица малки с лица омайни,

самотни мигове, жени без рожби,

безмилостно вината съвест гложди.

 

И все така нещата се подреждат

и пътят стар пропада безнадежно,

един живот, надежда сляпа в него,

безжизнено  ранено  его.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...