Jul 1, 2010, 1:23 PM

Песен за живота

  Poetry » Other
943 0 2

Греховни нощи, пролетна прохлада,

сребро в косите, лудост и наслада,

целувки нежни, трепетни вълнения,

скандални песни, шумни заведения.

 

Фатален изгрев, чувства без окови,

безмълвен поглед, истини говори,

една-едничка среща и раздяла,

прекрасна утрин, а земята бяла.

 

Години много, часове безкрайни,

дечица малки с лица омайни,

самотни мигове, жени без рожби,

безмилостно вината съвест гложди.

 

И все така нещата се подреждат

и пътят стар пропада безнадежно,

един живот, надежда сляпа в него,

безжизнено  ранено  его.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Ангелов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...