purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
18.06.2009 г., 10:23 ч.

Песен за невзрачния чоек 

  Поезия
906 0 11

Невзрачният човек се ражда неочаквано.

Покълва мълчаливо в подарената му риза.

Учителите често го оплакват.

И само майка му понякога се грижи.

 

Не по неземна любов, по природа

невзрачният човек се жени лесно,

по утъпкани пътеки ходи

и винаги е поприведен.

 

И никой не го забелязва -

невзрачният човек не знае трикове -

със слънцето вечер залязва,

със утрото пониква.

 

Но някой ден, съвсем неочаквано,

невзрачният човек в земята ляга,

и само жена му и децата му

бавно го забравят.

 

После всичко си върви постарому -

изгрява слънце, утро се усмихва -

невзрачният човек на работа -

да не събуди другите -

отива тихо.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Невзрачният човек се ражда неочаквано.
    Покълва мълчаливо в подарената му риза.
    Учителите често го оплакват.
    И само майка му понякога се грижи."
    !...
  • Всички сме невзрачни...в този смисъл
  • Тъжно е!
  • Невзрачният човек се ражда неочаквано.
    Покълва мълчаливо в подарената му риза...

  • Пред фаталния миг всички са равни...
    Поздрав за този многопластов стих, Ангел!...
  • Много е силен стиха ти и много въпроси задава. Поздрави, Ангел!
  • Провокираш много мисли с тези стихове - нееднозначни мисли. От една страна...и от друга...Хубаво е, че има две страни, а отношението се формира в дилема. Дали невзрачността не е външният израз на вътрешна деликатност...Откривам се в твоя персонаж на места. Поздравявам те за тези стихове!
  • ..."всичко си върви постарому -

    изгрява слънце, утро се усмихва -

    невзрачният човек на работа -

    да не събуди другите -

    отива тихо."

    С теб! Тихо...


  • Човече...

    Никой не е напразно на тази земя.

    Много силен стих!
  • и аз се сетих за този стих...
    тъжничко ми стана, но май с такива хора светът продължава своя ход напред... не можем всички да бъдем бляскави... и май не е нужно... Поздрав!
  • "Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
    самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.

    В едната си ръка той носи книга за душата болна,
    а с другата самотният човек въженце стиска в джоба."

    Самотният човек
    Борис Христов

Предложения
: ??:??