Песен за невзрачния чоек
Невзрачният човек се ражда неочаквано.
Покълва мълчаливо в подарената му риза.
Учителите често го оплакват.
И само майка му понякога се грижи.
Не по неземна любов, по природа
невзрачният човек се жени лесно,
по утъпкани пътеки ходи
и винаги е поприведен.
И никой не го забелязва -
невзрачният човек не знае трикове -
със слънцето вечер залязва,
със утрото пониква.
Но някой ден, съвсем неочаквано,
невзрачният човек в земята ляга,
и само жена му и децата му
бавно го забравят.
После всичко си върви постарому -
изгрява слънце, утро се усмихва -
невзрачният човек на работа -
да не събуди другите -
отива тихо.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
