16.08.2012 г., 10:41 ч.

Песен за сърцето 

  Поезия
670 0 5

Песен за сърцето

 

Ти, Сърце, през колко болка мина -

чак преливаш в ритъм ускорен.

От къде намираш тази сила –

приятел верен ти да си със мен?

 

Когато вън от студ дървета пукат,

Ти излъчваш в гърдите топлина,

тъжни чувства в мен ли се натрупат -

отключваш тайно резервната врата.

 

Ах, Сърце! Ти толкова си малко...

а побираш вселени... светове,

след колко болка ти си оцеляло

и неизменно биеш в тези часове.

 

Щом бурени краката ми оплитат

и се скитам безпътна към дома,

Ти като светулчица отлиташ

и пак намираш вярната следа.

 

Обличаш ме със радостна одежда,

гълъб бял полита във нощта,

отново към живота аз поглеждам,

с приятел верен тръгвам през света.

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??