Песен за сърцето
Песен за сърцето
Ти, Сърце, през колко болка мина -
чак преливаш в ритъм ускорен.
От къде намираш тази сила –
приятел верен ти да си със мен?
Когато вън от студ дървета пукат,
Ти излъчваш в гърдите топлина,
тъжни чувства в мен ли се натрупат -
отключваш тайно резервната врата.
Ах, Сърце! Ти толкова си малко...
а побираш вселени... светове,
след колко болка ти си оцеляло
и неизменно биеш в тези часове.
Щом бурени краката ми оплитат
и се скитам безпътна към дома,
Ти като светулчица отлиташ
и пак намираш вярната следа.
Обличаш ме със радостна одежда,
гълъб бял полита във нощта,
отново към живота аз поглеждам,
с приятел верен тръгвам през света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
