Песен за текила, сол и пипер

Дама шикозна седеше във бар,
минах случайно да пийна едно,
плени ме веднага със своя чар.
– Може ли – запитах аз à propos
‏‒ Може.

Пихме текила ‏‒ и още и пак,
нищихме теми различни –
злобни, общи и лични.
Леле, умник съм – юнак.
 

Ееей, мама му стара
сол и пипер, текила.

Седяхме двамина на бара така,
тя – с мигли дълги и с бюст голям,
с токчета остри на дълги крака.
Аз – среден, коси, сол и пипер, 
средно усмихнат и средно пиян.
 

Ееей, (мама му стара)
сол и пипер, текила.
 

В ресторанта сме вече сега
– Дамата? – келнерът пита,
виейки сервилно снага.
 Аз: ... шампанско с хайвер.
А за мен: ъъъ, пита...
със сол и пипер.
 

Ееей, (мама му стара)
сол и пипер, текиила.