В памет на акад. Антон Дончев
Жалните чанове пеят сащисани
в няколко реда и брънки.
Слънцето в утрото - бледо, изписано
с устни захапва те тънки.
Бродят овчари в тревисти простори,
бляскат очи на талази;
щурат се твърде изплашени хора,
скриващи тайни опазени.
С тропот копитен пристигат агите,
впрягове черни се впиват;
хлябът превтасва, забравен в нощвите,
глас майки жално извиват!
Дядовци крият в землянките внуци –
кръвния дан на еничари;
гледат доволно башибозуци
как се момченца отвличат!
Блесва светкавица пак в ятагана,
кръвно разлива се вино.
Късат меса от отворена рана,
българска майко, Родино!...
Пътят разкалян е...В него босяци
с тъмния креп се намятат.
Гарвани черни крещят на рояци,
плаче прокобно земята!
20.12.2022 г.
Из "Оставям си докрай сърцето" 2023 г. Перник
© Владислав Недялков Всички права запазени