18.02.2023 г., 14:39 ч.  

Песен за вятъра 

  Поезия
1127 8 17

Ти си вятър в бухналите клони.

Аз съм твойто цъфнало дръвче.

Ако вейнеш леко, ще нарониш,

даже мъничкото ми сърце.

 

Ако дръзко духнеш, то ще стели

чернозема с бял черешов цвят

и цветчета волни ще засмеят 

сините очи на този свят.

 

Ще напишеш в кожата ми книга,

ти не спирай, ветре, нито миг.

Сутрин с ласка кротка ме въздигай,

вечер тихо звънкай, тъй безлик.

 

Изрисувай пролетта в полята,

дето нивга не увяхва в нас,

ала даже утре да ме няма, 

ще запявам нощем с твоя глас:

 

Ти си вятър в бухналите клони,

аз съм твойто цъфнало дръвче.

Яко вейнеш леко, ще нарониш,

даже мъничкото ми сърце...

© Силвия Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??