Песен за вятъра
Ти си вятър в бухналите клони.
Аз съм твойто цъфнало дръвче.
Ако вейнеш леко, ще нарониш,
даже мъничкото ми сърце.
Ако дръзко духнеш, то ще стели
чернозема с бял черешов цвят
и цветчета волни ще засмеят
сините очи на този свят.
Ще напишеш в кожата ми книга,
ти не спирай, ветре, нито миг.
Сутрин с ласка кротка ме въздигай,
вечер тихо звънкай, тъй безлик.
Изрисувай пролетта в полята,
дето нивга не увяхва в нас,
ала даже утре да ме няма,
ще запявам нощем с твоя глас:
Ти си вятър в бухналите клони,
аз съм твойто цъфнало дръвче.
Яко вейнеш леко, ще нарониш,
даже мъничкото ми сърце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Илиева Всички права запазени
