Песен за вятъра
Ти си вятър в бухналите клони.
Аз съм твойто цъфнало дръвче.
Ако вейнеш леко, ще нарониш,
даже мъничкото ми сърце.
Ако дръзко духнеш, то ще стели
чернозема с бял черешов цвят
и цветчета волни ще засмеят
сините очи на този свят.
Ще напишеш в кожата ми книга,
ти не спирай, ветре, нито миг.
Сутрин с ласка кротка ме въздигай,
вечер тихо звънкай, тъй безлик.
Изрисувай пролетта в полята,
дето нивга не увяхва в нас,
ала даже утре да ме няма,
ще запявам нощем с твоя глас:
Ти си вятър в бухналите клони,
аз съм твойто цъфнало дръвче.
Яко вейнеш леко, ще нарониш,
даже мъничкото ми сърце...
© Силвия Илиева All rights reserved.
