Feb 18, 2023, 2:39 PM  

Песен за вятъра

  Poetry
1.7K 8 17

Ти си вятър в бухналите клони.

Аз съм твойто цъфнало дръвче.

Ако вейнеш леко, ще нарониш,

даже мъничкото ми сърце.

 

Ако дръзко духнеш, то ще стели

чернозема с бял черешов цвят

и цветчета волни ще засмеят 

сините очи на този свят.

 

Ще напишеш в кожата ми книга,

ти не спирай, ветре, нито миг.

Сутрин с ласка кротка ме въздигай,

вечер тихо звънкай, тъй безлик.

 

Изрисувай пролетта в полята,

дето нивга не увяхва в нас,

ала даже утре да ме няма, 

ще запявам нощем с твоя глас:

 

Ти си вятър в бухналите клони,

аз съм твойто цъфнало дръвче.

Яко вейнеш леко, ще нарониш,

даже мъничкото ми сърце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвия Илиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...