15.12.2007 г., 8:28

Песента 666

980 1 13
ПЕСЕНТА 666

Разкъсани юздите, конят -  куц и стар,
беззъбо кучето - верен другар.

Мечът остър вече е ръждив,
но аз - аз съм още жив.

И звярът гладен, още е внимателен и плах,
защото знае - знае, че не ме е страх.

А когато, безсилен, на свирепия му апетит се предам,
666 ръждиви рибарски куки ще изям.

И гордо, ухилен ще възкликне САТАНАТА:
- Евала брат, пак спечелихме играта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...