15.12.2007 г., 8:28

Песента 666

988 1 13
ПЕСЕНТА 666

Разкъсани юздите, конят -  куц и стар,
беззъбо кучето - верен другар.

Мечът остър вече е ръждив,
но аз - аз съм още жив.

И звярът гладен, още е внимателен и плах,
защото знае - знае, че не ме е страх.

А когато, безсилен, на свирепия му апетит се предам,
666 ръждиви рибарски куки ще изям.

И гордо, ухилен ще възкликне САТАНАТА:
- Евала брат, пак спечелихме играта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...