15.12.2007 г., 8:28

Песента 666

985 1 13
ПЕСЕНТА 666

Разкъсани юздите, конят -  куц и стар,
беззъбо кучето - верен другар.

Мечът остър вече е ръждив,
но аз - аз съм още жив.

И звярът гладен, още е внимателен и плах,
защото знае - знае, че не ме е страх.

А когато, безсилен, на свирепия му апетит се предам,
666 ръждиви рибарски куки ще изям.

И гордо, ухилен ще възкликне САТАНАТА:
- Евала брат, пак спечелихме играта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...