Песента на единака
Застанал беше на скалата
вълк самотен - единак -
и пееше в мъглата
бездомна песен в надвисналия мрак.
Песента зовеше мен -
първичен призив притаен
в хипноза.Приседнах кротко
и го докоснах в най-дълбокото.
Прелях душата си в ръката,
погалих го - опитомен.
Той изпи дъха ми и сълзата,
сърцето му изтече в мен.
И сътворихме наша песен
в смълчания, заключен свят.
Душите ни се сляха в танц унесен -
сълза невинна в очите ти на единак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Всички права запазени
