Застанал беше на скалата
вълк самотен - единак -
и пееше в мъглата
бездомна песен в надвисналия мрак.
Песента зовеше мен -
първичен призив притаен
в хипноза.Приседнах кротко
и го докоснах в най-дълбокото.
Прелях душата си в ръката,
погалих го - опитомен.
Той изпи дъха ми и сълзата,
сърцето му изтече в мен.
И сътворихме наша песен
в смълчания, заключен свят.
Душите ни се сляха в танц унесен -
сълза невинна в очите ти на единак.
© Румяна All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
