Когато сърцето забие отново

със старата песен на новия ден

почакай, ослушай се дали е готово

само да спаси духа ти сломен.

По прозорчето нежно ще почука

надеждният лъч светлина,

ще забравиш, че в теб се пропука

всичко от ненадейна вина.

Срещаш стотици лица натъжени

по прашните улица на големия град -

разбити отвътре, унили, сломени,

безутешно в душите си мрат.

Опитай и чуй ги - когато е нощ,

сърцата им плачат навред -

смазва ги нечовешката мощ

на мисълта, че нямат късмет.

~Д. Консулова~