May 29, 2016, 9:30 PM

Песента на града

1.1K 0 0

Когато сърцето забие отново

със старата песен на новия ден

почакай, ослушай се дали е готово

само да спаси духа ти сломен.

 

По прозорчето нежно ще почука

надеждният лъч светлина,

ще забравиш, че в теб се пропука

всичко от ненадейна вина.

 

Срещаш стотици лица натъжени

по прашните улица на големия град -

разбити отвътре, унили, сломени,

безутешно в душите си мрат.

 

Опитай и чуй ги - когато е нощ,

сърцата им плачат навред -

смазва ги нечовешката мощ

на мисълта, че нямат късмет.

~Д. Консулова~

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Консулова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...