22.02.2010 г., 17:31 ч.

Песента на машинописката 

  Поезия » Друга
728 0 8

Приятелко моя, машинке добра,
когато сърцето ми лудо тупти
под пръстите мои подскачаш, трептиш...
и все благи думи редиш ли, редиш...
Когато сърцето ми от болка се свива
някакъв хаос разтърсва те цяла
и всичките букви преплиташ тогава.
Сега е така.
Но щом остарееш...
превръщаш се във вещ
непотребна и жалка.

Навярно и с мен е така.

© Латинка-Златна Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да, бе, да! Я иди в оказион да видиш кви цени са само

    Ти винаги ЩЕ СИ!!!
    И след старостта!!!

    И... бързо смени финала... малко го пооправи това последно редченце
    ((( )))
  • Понякога и дребното в ежедневието може да породи размисъл за важни неща... Всеки е потребен някому! Поздрав!
  • Стихотворението е много хубаво!
  • "Навярно и с мен е така"
    ................................................................
    Щом оставиш след теб от добро (не от зло) следа,
    значи не си живяла напразно...
    Твоите стихове са нетленна следа от добро и
    това е доказателство, че ще те има винаги в
    бъдещето! ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Много е хубаво. От какво ли не може а се вдъхнови човек
  • Не се гаси туй що не гасне! Докато духът ти е жив и машинката ще продължава да трепти под пръстите ти. Поздрави!!
  • Дълго ще си потребна още, Лати!
    Продължавай с фразите крилати!
  • Хубаво е...
Предложения
: ??:??