Приятелко моя, машинке добра,
когато сърцето ми лудо тупти
под пръстите мои подскачаш, трептиш...
и все благи думи редиш ли, редиш...
Когато сърцето ми от болка се свива
някакъв хаос разтърсва те цяла
и всичките букви преплиташ тогава.
Сега е така.
Но щом остарееш...
превръщаш се във вещ
непотребна и жалка.
Навярно и с мен е така.