Feb 22, 2010, 5:31 PM

Песента на машинописката

Poetry » Other

924 0 8

Приятелко моя, машинке добра,
когато сърцето ми лудо тупти
под пръстите мои подскачаш, трептиш...
и все благи думи редиш ли, редиш...
Когато сърцето ми от болка се свива
някакъв хаос разтърсва те цяла
и всичките букви преплиташ тогава.
Сега е така.
Но щом остарееш...
превръщаш се във вещ
непотребна и жалка.

Навярно и с мен е така.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ена (Елена Гоцева)

Да, бе, да! Я иди в оказион да видиш кви цени са само

Ти винаги ЩЕ СИ!!!
И след старостта!!!

И... бързо смени финала... малко го пооправи това последно редченце
((( )))

2010-02-26T22:42:18+02:00
vodoleia (Мария)

Понякога и дребното в ежедневието може да породи размисъл за важни неща... Всеки е потребен някому! Поздрав!

2010-02-23T15:44:52+02:00
MilenL (Милен Личков)

Стихотворението е много хубаво!

2010-02-23T04:22:47+02:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

"Навярно и с мен е така"
................................................................
Щом оставиш след теб от добро (не от зло) следа,
значи не си живяла напразно...
Твоите стихове са нетленна следа от добро и
това е доказателство, че ще те има винаги в
бъдещето! ПОЗДРАВИ! БЪДИ!

2010-02-22T21:22:25+02:00
stefito96 (Стефания)

Много е хубаво. От какво ли не може а се вдъхнови човек

2010-02-22T18:59:56+02:00