Песента на мисълта
Търново се свлече под завивка-свобода,
и нахлузи си елече от дъха на младостта.
Недалеко от простора се белее ангел благ,
в свят разкошен и отворен над мисловния овра̀г.
Няма нужда да говоря за изминалата нощ…
Тя е чужда, но не споря, че велика е по площ…
На царете гласовете наблюдават за кураж,
и надпяват ветровете в този есенен пейзаж.
Цветовете са на Петър – от безстрашен диамант,
и на Царевец е светло за ромейския гарант!
Те прииждат и издигат за България байрак!
Можеш ли да кажеш „Стига!“ и да тропнеш смело с крак!
Нека носим крепостта си през снежинки и лета!
По пътека мъдростта ни да преражда любовта!
Ние, българите смели, ще изгреем нявга пак!
Аз готов съм за дуели! Ти боиш ли се от мрак?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
