Песента на мисълта
Търново се свлече под завивка-свобода,
и нахлузи си елече от дъха на младостта.
Недалеко от простора се белее ангел благ,
в свят разкошен и отворен над мисловния овра̀г.
Няма нужда да говоря за изминалата нощ…
Тя е чужда, но не споря, че велика е по площ…
На царете гласовете наблюдават за кураж,
и надпяват ветровете в този есенен пейзаж.
Цветовете са на Петър – от безстрашен диамант,
и на Царевец е светло за ромейския гарант!
Те прииждат и издигат за България байрак!
Можеш ли да кажеш „Стига!“ и да тропнеш смело с крак!
Нека носим крепостта си през снежинки и лета!
По пътека мъдростта ни да преражда любовта!
Ние, българите смели, ще изгреем нявга пак!
Аз готов съм за дуели! Ти боиш ли се от мрак?
© Димитър Драганов All rights reserved.
