Golden_Girl (Слънце)
36 86
8.06.2008 г., 12:35 ч.

Песента на пианото 

  Поезия » Бели стихове
1806 0 6

Свиря на пиано сякаш е душата ти,
клавишите мълчат,
но в сърцето ми отеква
познатата мелодия на твоята усмивка.

 

Ръбът на пропастта вече не е толкова страшен.
Дори изглежда като една от онези звезди,
които ми беше обещал,
но така и не ми я свали.

 

Бездната е сладка,
иска ми се да потъна в нищото,
смъртта е толкова красива.
Обещай ми да потъна в нея, обещай ми.

 

И защо пак съм сама?
Къде е ръката ти,  за да ме държи, когато изчезвам?
Къде си ти, когато душата ми става на пара
и се пропива в кожата ти и те оставя без дъх.
Без вопъл, аз пак съм сама, а пеперудите пак спят.

 

Пианото замлъква, клавишите се сливат
в танц на сивито и самотата.
Очите ми оставят без опора.
Мога да те търся само в петолинието.
Но нотите мълчат, а песента,
песента угасва звук след звук.

© Слънце Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??