Песента на пианото
Свиря на пиано сякаш е душата ти,
клавишите мълчат,
но в сърцето ми отеква
познатата мелодия на твоята усмивка.
Ръбът на пропастта вече не е толкова страшен.
Дори изглежда като една от онези звезди,
които ми беше обещал,
но така и не ми я свали.
Бездната е сладка,
иска ми се да потъна в нищото,
смъртта е толкова красива.
Обещай ми да потъна в нея, обещай ми.
И защо пак съм сама?
Къде е ръката ти, за да ме държи, когато изчезвам?
Къде си ти, когато душата ми става на пара
и се пропива в кожата ти и те оставя без дъх.
Без вопъл, аз пак съм сама, а пеперудите пак спят.
Пианото замлъква, клавишите се сливат
в танц на сивито и самотата.
Очите ми оставят без опора.
Мога да те търся само в петолинието.
Но нотите мълчат, а песента,
песента угасва звук след звук.
© Слънце All rights reserved.
