Песента на Сосана
Мачти разнежени
свеж вятър гони.
Взори – премрежени,
с цвят на сезони.
Бисер в косите ѝ –
змии опасни.
Бъркат, разплитат се –
куп водорасли.
Древни съкровища
в бездната крие.
Мит е, чудовище –
морска стихия.
Крадени сънища –
златни монети.
Далече – дъното.
Буря проклета!
Щилът любовник е –
ласкав и топъл.
Щормът виновник е
за оня вопъл.
„Принцът“ потънал е –
леки му пясък!
В утрото съмнало
полита с крясък.
Чака войводата
там, на скалите.
Нейна – породата –
пират и скитник.
Ръфат Малаците
кораба – плячка.
Кукли – моряците,
детска играчка.
Спуснати – пушките
с цеви горещи.
Спира хайдушкото
хоро зловещо.
Кървави раните –
черна магия.
А из балканите –
вълк ще завие.
Златни пендарите –
дар от Вълкана.
Екнат чукарите –
пее Сосана.
Щормът послушен е –
котвите къса.
Морска задушница
и памет къса.
В бури глеждосана,
носи курбани
шир омагьосана.
Пее Сосана…
Третото стихотворение, което участва в конкурса на Сдружение „Лумен“ „Морето“ 2024 и не получи награда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
