Песента на старото куче
(по В. Т. Тихвинский)
Старо съм куче от съмнителна порода.
Не съм удобен на подпийналото братство.
С усмивка тъпча своите несгоди,
а мислите ми - те са светотаство...
Моята гордост, цирей на муцуната,
разстъпкана е от високи токчета...
а възрастта ми зряло-пълнолунна
отива си със вой и многоточия...
В живота си какво ли не опитах.
На глутницата и водач съм бил. ...