Jun 18, 2010, 9:06 AM

Песента на старото куче 

  Poetry » Other
714 0 7

Песента на старото куче
(по В. Т. Тихвинский) 

Старо съм куче от съмнителна порода.
Не съм удобен на подпийналото братство.
С усмивка тъпча своите несгоди,
а мислите ми - те са светотаство...

Моята гордост, цирей на муцуната,
разстъпкана е от високи токчета... 
а възрастта ми зряло-пълнолунна
отива си със вой и многоточия...

В живота си какво ли не опитах.
На глутницата и водач съм бил.
Те, птиците, наесен си отлитат... 
а сивотата ми изпива силите...

В следите си вървя... и все самичък...
До кръв ги мразя и общинските скопци...
А днес, ей там, едно щастливо птиче
в Христов венец сърцето си заби...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Христов венец" е цвете, имам го, но не съм му видял още цвета. Сетих се и за колибрито. Имам и един огромен спатифилум който сякаш е сключил ръце за молитва а вътре между шепичките сякаш свещица има...Такива ми ти картинки около мен, на фона на това че един общински скопец наистина захапа дъщеря ми и всичко си остана по старому независимо от неколкократните ни обаждания до кучкарника...
  • Елена,Елена... Добре де:

    Като всички живея
    / по Александър Поминов /

    "Настъпва нашето време -
    на "старците" и на смелите...
    Ще умрем на арената...
    Хората искат зрелища..."
    Бродский

    Като всички живея, предчувствам бедата,
    но не хлопвам резето на свойта врата.
    Понякога бъркам на приятел следата.
    Понякога тичам в следа на врага...

    Като всички живея, за деня си се моля.
    Подарък е изгрева. Сълза е росата.
    Душата събира последната воля
    щастливо да спят в бразди семената...

    Като всички живея, на намек приличам.
    В праха се търкаля немият спор.
    С копраля и рало... Така е прилично...
    Даже с цървули ще ида Нагоре...

    Като всички живея, пазя се от Срама.
    Свято се кланям на семейно огнище.
    Наивник, но вярвам, че мойта звезда
    ляга да спи на земно стърнище...


    Утре, на всички които ще отидат във Велинград - приятно изкарване и безаварийна! Ние ще се опитаме да приберем ечемика... Това е. Зем
  • Израстването е най-истинско, когато човек върви по собствените си следи Никой да не продава кокали на старото куче! Най-много да ви отхапе ръката Хубав стих, Зем!!!
  • Касиана, след като имам чудесната база, считам че моята работа е ако мога да я доизградя, иначе нямаше да е "по". Точно там е трудното - в това "по"...Благодаря на всички! Зем.
  • Поздравления!
  • !!!
  • Чудесен превод,поздравления! Внасяте и свои чувства в произведението!
Random works
: ??:??