31.10.2007 г., 11:07

ПЕСЕНТА НА ВАЛЕНТИНА ПОСВЕТЕНА

925 1 6
Получих коментар, подписан - "една есенна жена"
но с това не мога да се съглася.

Жената не е сезоните и възрастта.
Жената е любов и нежна душа.
Жената е сърце, попило болки и тъга,
но кристално чисто - останало за вечността.
Жената - в тишината е силен вик.
Жената - в лъжата е искрен  стих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря и аз, имах нужда да прочета точно
    такива слова и отново ти благодаря!!!
  • Ех, тези жени...
    Колкото и да ви ядосваме, не можете без нас...
    Поздрави!!!
  • Прекрасни думи за Жената...Поздравления,Алекс!
  • Браво, приятелю!С обич.
    Прекрасно стихотворение
    като малка ода за жената.
    А Валентина е украшение
    за твоето стихотворение.
  • Приятно съм изненадана!!!
    Не очаквах такова посвещение и се обърках.
    Май,че мъж не ми е посвещавал стих даже и за да ми каже,че не е съгласен с мен.Радвам се,че имаш толкова хубаво мнение за Жената
    изобщо.Благодаря от името на всички жени!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...