Песента ти
в очите ми
като гълъб с убити криле,
недостигнал
брега на косите ми,
недочакал да стигна до теб.
Аз заравям
във пясъка думите
и поливам със морски сълзи
и, когато поникнат,
учудени,
цветове, ще са наш'те мечти.
Там, където се чуват гърдите ти,
е последният земен Едем
и единствена тя
от звездите вън
ще е твоят любим еделвайс.
Но ти пей,
има много пристанища,
до които се стига с любов
и, когато откриеш
земята си,
аз ще бъда маслинов поклон.
Песента ти
възкръсва в очите ми
като гълъб,
прегърнал света,
като нова вълнуваща
приказка,
по която и аз ... да чета.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дими Фильова Всички права запазени
