Поостаряла си вече, любима моя,

но още си знаеш работата своя.

И да започнем, че няма време,

а зная, че много ще се тресеме.

Спокойно, още сухо е сега.

Добре, хайде де, по така!

Чакай, чакай, в дупката влязох!

О, господи! Напъни, излязох.

И вътре пак, и пак навън,

и няма край - кошмарен сън.

Хайде, бавно де, и още забави!

А сега върти, върти, върти…

Горе те стискам, пускам и пак стискам.

По дяволите! Вече не искам!

И само ако беше по-млада,

че сега друсаш като дебела крава.

А вече кръста ме яко боли,

между краката ми пламти, гори.

От потта кожата ти вече е мокра

и аз се хлъзгам във всяка посока.

И пак друсай и треси, треси,

бързо и бавно, сега отпусни…

Но защо ревът ти се промени?

Чакай, да не би свърши?!

Но бързо сега ще те проверя,

добре, добре си още - засега.

И друсай, и треси, треси, върти…

Ех, ако имаше кой да ни оцени!

Но хайде да починем, да спрем

малко сили да съберем.

Че нашето шосе разбито,

с дупки и локви покрито,

е толкова страшна заплаха

за мен и старата ми Ямаха.