18.02.2016 г., 4:21 ч.

Песни на грешници 

  Поезия » Философска
385 0 3

 

Песни на грешници

 

Слушам твоите жестокости и заповеди,

виждам твоите безчинства и убийства.

Чувствам се като войник на повикване ,

като в твоята житейска битка.

Ти ме принуди да бъда свидетел на твоите 

загубени истини, цели и принципи.

Откакто се помня тази мъчителна песен, която не е 

моя се превърта отново и отново в моите кошмари.

 

Искам да изляза от тази безмилостна човешка рутина, 

защото тя не е моята война.

Ти ме рани със с тази тъжна стрела, 

щом пред теб се родих и в робот ме превърна.

Казваше ми, че аз съм твоята принцеса добра, 

разказвайки ми за круизите на синьото море.

Искаше да изживявам всеки празник, молеше се да опиша

мечтите си на широки редове.

 

Ти ми даде всичко, на което си способна, 

може би дори цялата любов, която си изпитвала.

Чудиш се защо днес съм ти обидена, 

защо при всяка твоя дума и наша среща те избягвам.

Днес ти се опълчих, в желанието си да се преродя

и може би те нараних, щом ме порица.

Но аз никога не съм искала, въпреки че съм ти ядосана,

да те заболи от моето „Съществувам”.

 

Двете пеем песни на грешници, но предполагам -

ти също си искала да ме предпазиш и защитиш.

Умоляваш ме, отчаяно да не допускам твоите грешки, 

но не знаеш - правя именно това бидейки твоята кукла на конци.

Струва ти се странно и чудно, лудост безумна

да отбранявам собствено статукво и мисли.

Смяташ ме за неблагодарна, за внезапно променена 

и ме укоряваш за това, което ме води изначално, в опит да го съкрушиш.

 

Избрах да се бунтувам, срещу греховната ти песен и

захвърлих твоята философия и учение.

Искам да вървя по житейския си път, да минавам покрай моите

ями и висини, болки и радости.

Щом полетях към непознати и опасни хоризонти,

се превърнах в грешница за твоите очи.

Може би винаги съм пяла песен греховна, преди 

заключена в гробница, а сега свободна с криле.

 

Ти ми даде живота и ме окрили, после ме уби, 

за да се преродиш и взе за себе си моите криле.

Веднага щом те изоставих планът ти се провали, 

затова с грозни думи пожела да ме накажеш.

Новороденото ми аз сигурно те стряска и ужасява 

и за мой късмет не помниш как да ме приближиш.

Знаеш ли, че обаче съм ти благодарна, именно твоите молби

да мечтая и разказите ти за синьото море ме възкресиха от руините.

 

Слушах твоите жестокости и заповеди, 

виждах твоите безчинства и убийства.

Чувствах се като войник на повикване,

като оръжие в твоята житейска битка.

Ти ме принуди да бъдеш свидетел на моите

намерени истини, цели и принципи.

Не ти отмъщавам, но свикни с мисълта - днес аз пея песента, 

която се превърта в моите сънища и кошмари.

 

© Лили Вълчева Всички права запазени

...Това е една от творбите, които си мислех че никога няма да покажа на бял свят...че не искам да го правя, защото е прекалено лична и описваща един фатален период от живота ми...а човек си дава сметка за важното в живота, когато е напът да го загуби...и човекът на който е посветена от части...тази творба...ми е толкова близък, колкото и далечен,човек който ми помага да намирам себе си, но и който се опитва да ми го отнеме...,човек който въпреки че е дълбоко в сърцето ми не може да стигне до мен, а и за жалост аз не мога да го позволя...в степента от преди...

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!!!...

    Благодаря на всички прочели и оценили също!!!
  • Тук си постигнала изчистен изказ, Лили, избягнала си и ненужните повторения.
    Категорично - напредваш.
  • Откровено. Няма нищо общо с традиционната шаблонност на напудрения изказ. Истинско е.... удря като плесница, затова ми харесва и те поздравявам, Лили!
Предложения
: ??:??