Песничка

Песничка нощем славеят пее. Пее и чака самка едничка - да се покаже, да закопнее, да го последва и бъдат всичко.   Песничка денем славеят пее. Пее, преграква, но се надява. Ех, тази самка - как го владее, как я очаква   и призовава!   Денем и нощем славеят пее - хем се задъхва, хем се не спира. Пред тебе, самко, благоговее! Долитай вече, че той примира!   И виж, щом дойдеш, не само в клони - дано го мравка под тях не лази, че песен мълком с`ълзи ще рони  и че се спомен  в гора не пази!   Но славей пее - това крепѝ го - така се вдава - горѝ проглася... Побързай, самко, и прегърни го! Едва тогава     той ще миряса.   На теб тогава ще пее, самко. На теб в ушенце и в перушинка. И ти ще бъдеш на почит, самко!...   ...........................................   А не да зъзне и в теб душѝнка...