Песничка за яловата круша
ПЕСНИЧКА ЗА ЯЛОВАТА КРУША
Тъй както благият стопанин
си плаши яловата круша,
и – да я съсече! – се кани,
защото му дойде до гуша,
и сетне ѝ варосва ствола,
а тя е все така самичка,
и седма зима зъзне гола –
ни плод, ни сенчица, ни птичка,
но тая пролет се уплаши
и взе, че много яко върза! –
и със махленските апаши
и аз под нея легнах възнак,
уж – Божем, ден година храни,
и – уж, светът е блага стряха,
накаца черно ято врани
и плодовете изкълваха! –
и аз – кое поредно пладне
насъне круши ям с наслада...
Все чакам крушата да падне,
но крушата все тъй не пада.
10 юлий 2025 г.
гр. Варна, 18, 10 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
