Песничка за яловата круша
ПЕСНИЧКА ЗА ЯЛОВАТА КРУША
Тъй както благият стопанин
си плаши яловата круша,
и – да я съсече! – се кани,
защото му дойде до гуша,
и сетне ѝ варосва ствола,
а тя е все така самичка,
и седма зима зъзне гола –
ни плод, ни сенчица, ни птичка,
но тая пролет се уплаши
и взе, че много яко върза! –
и със махленските апаши
и аз под нея легнах възнак,
уж – Божем, ден година храни,
и – уж, светът е блага стряха,
накаца черно ято врани
и плодовете изкълваха! –
и аз – кое поредно пладне
насъне круши ям с наслада...
Все чакам крушата да падне,
но крушата все тъй не пада.
10 юлий 2025 г.
гр. Варна, 18, 10 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
