Песъчинка любов
Една песъчинка събужда се във мрака,
пробудена от нечии гласове,
не може да заспи и плаче,
чува само спомени и викове.
Едва се движи, диша,
едва усмихва се и чувства,
спомените я преследват жадни,
а тя не спира да се моли и прекръства.
Тежко й е и едва се влачи,
сълзите нежно каменния под белязват,
тиха е, но за нея няма тишина,
викове и гласове в душата и се врязват.
Няма сили и да се изправи,
тежат на краката й веригите железни,
не чувства мъка, нито болка,
кървят и раните порезни.
А толкова много жадува да обича,
ала толкова малко е останало от нея,
песъчинката с името любов,
остава в мрака самотна да бледнее...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мелиса Всички права запазени
