Една песъчинка събужда се във мрака,
пробудена от нечии гласове,
не може да заспи и плаче,
чува само спомени и викове.
Едва се движи, диша,
едва усмихва се и чувства,
спомените я преследват жадни,
а тя не спира да се моли и прекръства.
Тежко й е и едва се влачи,
сълзите нежно каменния под белязват,
тиха е, но за нея няма тишина,
викове и гласове в душата и се врязват. ...