Песъчинка любов

Nov 7, 2007, 12:10 AM

Poetry » Love

963 0 2

Една песъчинка събужда се във мрака,
пробудена от нечии гласове,
не може да заспи и плаче,
чува само спомени и викове.

Едва се движи, диша,
едва усмихва се и чувства,
спомените я преследват жадни,
а тя не спира да се моли и прекръства.

Тежко й е и едва се влачи,
сълзите нежно каменния под белязват,
тиха е, но за нея няма тишина,
викове и гласове в душата и се врязват.

Няма сили и да се изправи,
тежат на краката й веригите железни,
не чувства мъка, нито болка,
кървят и раните порезни.

А толкова много жадува да обича,
ала толкова малко е останало от нея,
песъчинката с името любов,
остава в мрака самотна да бледнее...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Miska_Kumaliska (Мелиса)

2007-11-07T12:32:19+02:00

Така е права си, и аз съм на това мнение.. но просто така ми дойде като идея, и аз говоря за една определена, а не като цяло за любовта
tiha_chest (Марина Стоянова)

2007-11-07T03:08:25+02:00

Любовта никога не бледнее... тя умее смао да гори и изгаря Хубав стих!