5.05.2006 г., 17:11

Пет хляба и две риби

1.1K 0 4

Едно е сигурно -
вода
и
хладнокръвна обич
има за всички.
И дребни, бляскави...
Блесна.
А пръщенето на огън глухо
ще топли,
но само ако изпълзим на сухо.

Две думи са цена
за на русалка
сбъдната мечта
за крака...

Три пъти чукаш...
на вратата и минаваш
обръщаш се -
вече няма я.
И с все прелюдията
след вдигането на завесите
се взираш в празното.
Извикан си на бис от себе си...

Четири си е четири.
Цифра касаеща покера...


Пет хляба са завой,
на рибките ясен
точния брой,
към живота иззад
задника тясен
(скъсан от бой).

 

Затуй - абра-кадабра,
от рибка с хриле
с вълшебната флейта
(или с дудук, или с арфа)
революирай
до фтичка с криле...
И пей:

Пооооой, ласточка, пой....

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марвин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами те краката да не ги раздават ей така, без да искат нищо в замяна... пък и до колкото си спомням намира любовта
  • "Две думи са цена
    за на русалка
    сбъдната мечта
    за крака..."
    !!!
    Но сдобие ли се със крака изгубва своята свобода,намира тя смърта...

  • Не съм сигурен дали съществува "хладнокръвна обич".
  • ще започна аз да те разбирам и немерената реч ще захаресвам

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...