30.05.2010 г., 22:40 ч.
Пет картини от един сезон
В нощни цигулки
звезден шепот замира.
Пеят щурците.
Цветни градини
с глътки свежест се будят
от бистра роса.
Сухи повеи
ронят пясък в реката.
Лятото диша.
Въздухът жив е -
пътя прегръща пред мен.
Трепти мараня.
***
Облак намръщен
се прокрадва в небето.
... Завист дъждовна.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Послушах щурците в твоите цветни градини!
-
Еха, върнала си си "производителността"!
За което ти се радвам! Много!
Поли* -
Полиии Вихъровна, прегръщам те!
-
Ех, Руси, обещах, но много неща и особено "панталействането" не зависят от мен - служба, какво да се прави
Благодаря! -
Щом вече си тук, аз ще чета редовно в сайта, обещавам! Започваш с "нещо по лесно" (ама толкова е бисерно!), та после... Колко пъти съм размишлявал на написаното от теб... За мен си цяла школа (не се правя на интересен нито - пред теб, нито - пред другите), ама си е истина. Заради двете Полита - ти и другата (имам ви на снимка с целият ви блясък), си заслужава да чета по-упорито, колкото и да съм разкъсан от други прояви. Може би прозвуча като обяснение, но съм спонтанен, а и ти ми обеща, че няма да отсъстваш от сбирките! По-малко пантелействай, по възможност!
-
Аналогичен случай съм... само дето ми се наложи да се излекувам на бърза ръка от тая лудост
-
Честно казано, не помня за автора, може и от фолклора да е. Прочетох го върху една чудесна българска фантастична книга (нали съм водолей и съм луда по фантастиката ) и над 20 години ми лети в главата този червей
-
И за да бъдем по-точни:
"Пеперуда той вече
никога няма да стане. Напразно трепери
червей под есенен вятър."
Мисля, че е от японския фолклор, няма май автор, доколкото си спомням...
БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
-
Няма да спорим, Ена
За едни едно е хайку, за други - друго, т.е. всеки търси различни послания, а хайку за мен е съзерцание (кратък миг) + малко философия (понякога и повече).
Поздравявам те с любимото ми хайку:
"Пеперуда
той никога няма да стане.
Червей под есенен вятър."
Не помня автора, но съм "влюбена" в тези три реда повече от 20 години. -
Е, няма да споря...
Че не е хайку, не е...
Но, както казах, много ми харесаха.
А не е хайку, защото не носи духа на хайку... и ти го знаеш
Може и да не са спазени 5-7-5, но да носи духа на хайку и тогава наистина си е хайку... просто е.
Тези миниатюри са просто поезия, хубава, макар и без ритъм и рима...
Но това не може да се обясни... то може само да се почувства... това е начин на усещане и мислене...
Благодаря ти! -
Аз се впечатлих най-вече от:
"Сухи повеи
ронят пясък в реката.
Лятото диша.
Въздухът жив е -
пътя прегръща пред мен.
Трепти мараня."
Относно "въздухът жив е" - на пръв поглед тази констатация формално прилича на анимизъм, но в действителност е предадено, според мен, усещането, което е проектирано върху този въздух, т.е авторката придава на летния въздух една допълнителна субективна живост,която заедно с неодушевеното битие на въздуха , образуват незабележима, но съществуваща метафизична спойка на поетична образност!
ПП Посвещавам този коментар на Канибал, според който с много думи не казвам почти нищо! -
Благодаря за посрещането!
Усмихнахте ме!
Феичке, права си, както казва Иво, не са много лесни. Да си призная, и аз се припотявам на тях, особено когато трябва да ги съчетая в моите си хайку-творения.
Ена, благодаря ти! Само ще уточня, миниатюрата е една, хайку - едно и още три "развалени" (с променен ритъм и словоред), за да се получи стиха, но ти го знаеш.
Иво, обещавам да не се губя година, но понеже напоследък съм Панталей-пътник, рядко имам време за писане. Ще гледам да съчетая многото дини...
Ани, обещавам да не изчезвам за толкова дълго, но понякога обстоятелствата хич, ама хич не зависят от мен.
Самоковецо, благодаря ти! Това беше идеята - снимчици-мигове от един сезон.
Илзичко, няма нужда да си крадеш късчета, подарявам ти всички тези летни мигове! И от мен прегръдка!
Мараба, Йосифова!
Капки от водка...
Хълца лунна светлина
Ти ли я изпи?
Още веднъж благодаря на всички п(р)очели! -
Понеже не са хайку ми харесаха
-
Йей!
-
Започнала си с нещо по-трудно, Андрина! И в кратките форми си сполучила. Бива те. Но не бих ти простил друго едногодишно отсъствие, защото липсваха стиховете ти. С благодарност: Барона
-
... образни настроения...
-
Красота... !
-
-
Добре завърнала се! Лъжеш се, че тези форми са лесни! Лично аз се изпотявам докато ги пиша!
-
...
-
!!!
Е, Поли, най после
Дълго беше очакването, но си заслужаваше!
и не изчезвай за толкова дълго. -
Макар и да не са хайку, ми харесаха
Готини миниатюри, браво! -
посетих изложбата
поздравявам те за боите поиграли по платното
а резултатът са чудесни картини/хайку/ -
Харесаха ми! Поздрави!
-
шепот на вятър
дървесата полюшва
в нощно вълшебство...
прекрасни, бисерни...чудни.
радвам ти се... -
Крайно време беше...
Благодаря за подарената красота!
Страхотни картини рисуваш! -
Добре дошла отново!
-
Красота! -
Привет, Краси! След като не бях писала точно една година, трябваше да започна с нещо по-лесно...
Благодаря на всички! -
Привет Андрина!
Най-после реши
да напишеш терцети
ама източни -
Стихът е като снимка в телефон.
"Пет картини от един сезон",
а мегапиксели... милион! -
Красиво!
Радвам се, че си тук, Поли! -
И ми стана едо такова хубаво, лятно... И завистливо дори. Но няма да плача! Ще се върна и ще успея да си открадна едно късче от нашето лято!
Благодаря ти за усещането и... прегръдки! -
Капки небесни
сънят ми събудиха -
ти ли бе, мили...
Мараба, Джарова, минах на лунно осветление! -
Харесах...
-
Чух щурчетата...И светулките как
осветиха на лятото пътя...
Диша тежко...Напук на дъжда...
Красота в пет сезона.Страхотно е! -
!!!
-
Най-после!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
