May 30, 2010, 10:40 PM

Пет картини от един сезон 

  Poetry » East forms
1289 0 38

 

 

В нощни цигулки                 

звезден шепот замира.

Пеят щурците.                       

 

 

Цветни градини                   

с глътки свежест се будят

от бистра роса.                     

 

 

Сухи повеи               

ронят пясък в реката.

Лятото диша.

 

 

Въздухът жив е -                   

пътя прегръща пред мен.

Трепти мараня.

 

 

            ***

Облак  намръщен                  

се прокрадва в небето.

... Завист дъждовна.

 

 

 

 

© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Послушах щурците в твоите цветни градини!
  • Еха, върнала си си "производителността"!
    За което ти се радвам! Много!
    Поли*
  • Полиии Вихъровна, прегръщам те!
  • Ех, Руси, обещах, но много неща и особено "панталействането" не зависят от мен - служба, какво да се прави
    Благодаря!
  • Щом вече си тук, аз ще чета редовно в сайта, обещавам! Започваш с "нещо по лесно" (ама толкова е бисерно!), та после... Колко пъти съм размишлявал на написаното от теб... За мен си цяла школа (не се правя на интересен нито - пред теб, нито - пред другите), ама си е истина. Заради двете Полита - ти и другата (имам ви на снимка с целият ви блясък), си заслужава да чета по-упорито, колкото и да съм разкъсан от други прояви. Може би прозвуча като обяснение, но съм спонтанен, а и ти ми обеща, че няма да отсъстваш от сбирките! По-малко пантелействай, по възможност!

  • Аналогичен случай съм... само дето ми се наложи да се излекувам на бърза ръка от тая лудост
  • Честно казано, не помня за автора, може и от фолклора да е. Прочетох го върху една чудесна българска фантастична книга (нали съм водолей и съм луда по фантастиката ) и над 20 години ми лети в главата този червей

  • И за да бъдем по-точни:

    "Пеперуда той вече
    никога няма да стане. Напразно трепери
    червей под есенен вятър."

    Мисля, че е от японския фолклор, няма май автор, доколкото си спомням...

    БЛАГОДАРЯ ТИ!!!

  • Няма да спорим, Ена
    За едни едно е хайку, за други - друго, т.е. всеки търси различни послания, а хайку за мен е съзерцание (кратък миг) + малко философия (понякога и повече).
    Поздравявам те с любимото ми хайку:

    "Пеперуда
    той никога няма да стане.
    Червей под есенен вятър."

    Не помня автора, но съм "влюбена" в тези три реда повече от 20 години .
  • Е, няма да споря...
    Че не е хайку, не е...
    Но, както казах, много ми харесаха.
    А не е хайку, защото не носи духа на хайку... и ти го знаеш
    Може и да не са спазени 5-7-5, но да носи духа на хайку и тогава наистина си е хайку... просто е.
    Тези миниатюри са просто поезия, хубава, макар и без ритъм и рима...
    Но това не може да се обясни... то може само да се почувства... това е начин на усещане и мислене...
    Благодаря ти!
  • Аз се впечатлих най-вече от:

    "Сухи повеи
    ронят пясък в реката.
    Лятото диша.

    Въздухът жив е -
    пътя прегръща пред мен.
    Трепти мараня."

    Относно "въздухът жив е" - на пръв поглед тази констатация формално прилича на анимизъм, но в действителност е предадено, според мен, усещането, което е проектирано върху този въздух, т.е авторката придава на летния въздух една допълнителна субективна живост,която заедно с неодушевеното битие на въздуха , образуват незабележима, но съществуваща метафизична спойка на поетична образност!

    ПП Посвещавам този коментар на Канибал, според който с много думи не казвам почти нищо!
  • Благодаря за посрещането!
    Усмихнахте ме!
    Феичке, права си, както казва Иво, не са много лесни. Да си призная, и аз се припотявам на тях, особено когато трябва да ги съчетая в моите си хайку-творения .
    Ена, благодаря ти! Само ще уточня, миниатюрата е една, хайку - едно и още три "развалени" (с променен ритъм и словоред), за да се получи стиха, но ти го знаеш .
    Иво, обещавам да не се губя година, но понеже напоследък съм Панталей-пътник, рядко имам време за писане. Ще гледам да съчетая многото дини...
    Ани, обещавам да не изчезвам за толкова дълго, но понякога обстоятелствата хич, ама хич не зависят от мен .
    Самоковецо, благодаря ти! Това беше идеята - снимчици-мигове от един сезон .
    Илзичко, няма нужда да си крадеш късчета, подарявам ти всички тези летни мигове! И от мен прегръдка!
    Мараба, Йосифова!
    Капки от водка...
    Хълца лунна светлина
    Ти ли я изпи?
    Още веднъж благодаря на всички п(р)очели!
  • Понеже не са хайку ми харесаха
  • Йей!
  • Започнала си с нещо по-трудно, Андрина! И в кратките форми си сполучила. Бива те. Но не бих ти простил друго едногодишно отсъствие, защото липсваха стиховете ти. С благодарност: Барона
  • ... образни настроения...
  • Красота... !
  • Добре завърнала се! Лъжеш се, че тези форми са лесни! Лично аз се изпотявам докато ги пиша!
  • ...
  • !!!
    Е, Поли, най после
    Дълго беше очакването, но си заслужаваше!

    и не изчезвай за толкова дълго.
  • Макар и да не са хайку, ми харесаха
    Готини миниатюри, браво!
  • посетих изложбата
    поздравявам те за боите поиграли по платното
    а резултатът са чудесни картини/хайку/
  • Харесаха ми! Поздрави!
  • шепот на вятър
    дървесата полюшва
    в нощно вълшебство...

    прекрасни, бисерни...чудни.
    радвам ти се...
  • Крайно време беше...
    Благодаря за подарената красота!
    Страхотни картини рисуваш!
  • Добре дошла отново!

  • Красота!
  • Привет, Краси! След като не бях писала точно една година, трябваше да започна с нещо по-лесно...
    Благодаря на всички!
  • Привет Андрина!

    Най-после реши
    да напишеш терцети
    ама източни
  • Стихът е като снимка в телефон.
    "Пет картини от един сезон",
    а мегапиксели... милион!
  • Красиво!
    Радвам се, че си тук, Поли!
  • И ми стана едо такова хубаво, лятно... И завистливо дори. Но няма да плача! Ще се върна и ще успея да си открадна едно късче от нашето лято!
    Благодаря ти за усещането и... прегръдки!
  • Капки небесни
    сънят ми събудиха -
    ти ли бе, мили...

    Мараба, Джарова, минах на лунно осветление!
  • Харесах...
  • Чух щурчетата...И светулките как
    осветиха на лятото пътя...
    Диша тежко...Напук на дъжда...
    Красота в пет сезона.Страхотно е!
  • !!!
  • Най-после!
Random works
: ??:??