Виждам те! През тухлени стени,
през метални врати, зад себе си,
зад слънцето дори. Виждам те!
Само когато спра да те гледам.
Чувам те! В скандиращи тълпи,
в лятната буря, отвъд крясъка
и на най-разяреното животно.
Твоят глас са всички мои букви.
Разбирам те! Когато ме мъчиш,
когато ме забравяш и се смееш,
дори когато ти самият валиш.
Поне ти да ме беше разбрал! ...