Пет клиширани възклицания
Виждам те! През тухлени стени,
през метални врати, зад себе си,
зад слънцето дори. Виждам те!
Само когато спра да те гледам.
Чувам те! В скандиращи тълпи,
в лятната буря, отвъд крясъка
и на най-разяреното животно.
Твоят глас са всички мои букви.
Разбирам те! Когато ме мъчиш,
когато ме забравяш и се смееш,
дори когато ти самият валиш.
Поне ти да ме беше разбрал!
Презирам те! Започнеш ли да
ме караш да бъда единствена.
Споменеш ли за моите скрити
таланти, които те поробиха.
Обичам те! Защото нищичко
не си посмял да ми обещаеш.
Защото почти си излекувал
желанието ми да съм с теб.
© Мария Василева All rights reserved.
