Петата стихия
Водата ли е твоята стихия -
заливаш ти душата ми с вълни,
във извор ли най-чист да те открия
или си топъл дъжд във мойте дни...
Във въздуха ли да те търся скрита -
ефирна, лека, жива, вятърна.
Посоките далечни ще разпитам,
къде са нежните ти атоми?
Земята ли ти е стихия майка,
дарила ти свещен и чуден дар,
в недрата си да раждаш цяло тайнство,
от плът и божията благодат.
От огъня ли идва силата ти,
та аз горя за тебе всеки миг...
Разпалва страсти жадни хубостта ти,
в жаравата си чуй ти моя вик.
Аз във сърцето си ще те открия,
че там ми даваш истински живот.
Жена си, но си петата стихия -
най-силна във вселената - Любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
